Начало Дейности Стандартизация Хармонизираните стандарти – част от законодателството на ЕС

Хармонизираните стандарти – част от законодателството на ЕС

Законодателна рамка на Европейския съюз се състои от:

Основополагащи договори, директно задължителни за физически лица и държавите членки, например Рим, 1958, Маастрихт 1992, Амстердам 1997, Ница 2001, Лисабон 2007. Договорите съдържат „основни принципи“ на правото на ЕС.  Те определят начините, по които действат другите правни инструменти на ЕС, отговорностите и работата на Европейската комисия, Съвета на министрите, Европейския парламент и Съда на Европейските общности.  Те утвърждават също така и „четирите свободи“:

  • свободното движение на стоки;
  • свободното движение на хора (и гражданство), включително свободното движение на работници, както и свободата на установяване;
  • свободното движение на услуги;
  • свободното движение на капитали.

Договорите не определят подробните изисквания за продуктите.

Директиви, обвързваща само за държавите-членки. Те имат силата на закон за фирмите от частния сектор едва и само след като бъдат включени в националното законодателство на конкретната държава членка. Директивите дефинират изисквания и определят дата на транспониране. При транспонирането в националното законодателство държавите членки сами определят санкции и органите за прилагане. Директивите на ЕС задължават държавите членки да приведат националните си закони в съответствие с разпоредбите на директивата и да отменят всички противоречащи национални нормативни актове.  Ако държава членка не успее да въведе  директива в националното си законодателство или не я приеме до датата, посочена в директивата, физическите лица и частните фирми не може да бъде преследвани за неспазването и. Може да бъде търсена отговорност за забавянето от държавата.  Исторически директивите на ЕС са предпочитани в правото на ЕС, но сега по-често се използват регламенти, защото не е необходимо транспониране, не могат да бъдат забавени или значението им да бъде променено.

Регулации (Регламенти), директно задължителни за физически лица и държави членки. Имат сила на закон за компаниите от частния сектор във всички държави членки от датата на влизане в сила. Регламентите на ЕС понякога са наричани „Актове на Парламента на Съюза“ в смисъл, че това, което казват е закон и няма нужда специално да се приема в националното законодателство. Обичайно е в националните закони да бъдат определяни санкциите и органите за правоприлагане. Ако дадена страна е приела национален закон или ако националното законодателство има разпоредби, противоречащи на регламента, предимство имат изискванията на Регламента, които важат за всички страни, включително физически лица и частни фирми.

Делегираните актове, актовете за прилагане, решенията са задължителни за всички, за който са предназначени. Обикновено се използват за предоставяне на подробности за регламенти или директиви. Националното законодателство определя само санкции и органите за прилагане. Решенията на ЕС са задължителни за тези, за които са предназначени.  Това може да бъде държава членка, фирма, физическо лице или Европейската комисия.  Досега единствените решения, които са засегнали нашия сектор са определянето на „модули на съответствие“ съгласно Новия подход – набор от процедурни правила, който наскоро е променен от „Новата законодателна рамка“.  Има очаквания, че бъдещи мерки за прилагане спрямо продукти свързани с енергопотреблението може да се направи с решения вместо с регламенти.  Делегираните актове и актовете за прилагане са били добавени с Договора от Лисабон. Те подлежат на последващо одобрение, включващи Съвета и Европейския парламент.

Законодателя трябва да създадете закони, включително технически изисквания, които да се прилагат еднакво в целия ЕС. Законодателството трябва да бъде ориентирано към бъдещето, да отчита възможните технологиите промени без да потиска иновациите или МСП. В законите се определят само основните изисквания. Подробните изисквания и методите за изпитване се оставят за актуалните стандарти. Законодателя използва и консултанти за техническите подробности, като определя интервали за периодичен преглед на законодателството и стандартите за методите за изпитване за проверка на съответствието. Европейските стандарти (независимо дали са собствени или получени от IEC) са важно средство за премахване на техническите пречки пред търговията.

Новият подход започна с първоначалната Директива ниско напрежение (73/23/ЕИО), създадена през 1985 г. за да се даде възможност за завършване на Единния европейски акт (цялостен Вътрешния пазар от декември 1992). С това се улеснява свободното движение на стоки на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на потребителите  и премахване на пречките пред търговията чрез нов подход за техническа хармонизация. Новият подход е бил променян от Глобален подход (1993) и Новата законодателна рамка (2008) но неговите принципи остават непроменени:

Принципи на новия подход

  • Законодателството се фокусира върху опазването на здравето, безопасността и околната среда
  • Използване на стандарти за преобразуване на основните изисквания в технически спецификации на продуктите
  • Стандартите осигуряват презумпция за съответствие, но тяхното прилагане остава доброволно
  • Правилата за оценка на съответствието в директивите са основани на оценка риска (от 1-ва/3-та страна, определени в Глобалния подход и променени с Новата законодателна рамка)
  • Отговорност за съответствието на продуктите (СЕ маркировка) е на лицата, които ги пускат на пазара на ЕС (според Новата законодателна рамка това е производителя или вносителя)
  • Надзор на пазара чрез последваща проверка от определените от всяка държава членка надзорните органи
  • Санкции за несъответствие определя всяка държава-членка

 

Директивите (или Регламентите) са предназначени за създаване на общ набор от правила в целия ЕС.  Те премахват „техническите пречки пред търговията“, които могат да бъдат причинени от една страна членка с по-строги изисквания. Директивите от Новия подход, транспонирани в националното законодателство на всички 28 страни членки:

  • Хармонизират националните закони в държавите членки и по този начин улесняват свободното движение на стоки.
  • Изискват всяка държава да провери съответствието на националното законодателство и предотвратяват налагането на по-строги изисквания или възпрепятстване на продажбите.
  • Дефинират Основните изисквания. Счита се, че продуктите отговарят, ако са приложени хармонизирани стандарти, списък на които е публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз“.
  • Определят „Процедури за оценяване на съответствието“ (как да се докаже съответствието).

 

За разлика истинския „нов подход“ в директива RoHS има подробни изисквания за вида на ограничените материалите и максимално допустимите концентрации.  Въпреки че в европейските стандарти за изпитване съществуват методи за определяне на максимални концентрации на материали, те не са включени в списъка на хармонизираните стандарти.  Единственият хармонизиран стандарт описва процедурните изисквания за проверка на информацията по веригата доставчиците.

Рамкова директива за екодизайн (екопроектиране) определя общите изисквания, процедурата за надзор на пазара, възможността за използване на хармонизирани стандарти и др. Специфични за отделните видове уреди регулации са уредени с регламентите към нея (известни и като мерки по прилагането), за които не е необходимо транспониране. Те се прилагат директно като европейските закони. Хармонизираните стандарти определят методи за изпитване и определяне дали е постигнато съответствие.

Преработената Директива ОЕЕО не се отнася за свободното движение на стоки. Тя дефинира минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от държавите членки. Определя минимални критерии за третиране на ОЕЕО, като всяка държава членка определя свои собствени критерии. Определя и някои от изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от операторите по третиране, а изискванията за съответствието се определят на национално ниво. Европейските стандарт описват „най-добрата практика“ и не са публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“. Прилагането им не е задължително.

 

Преди един стандарт да бъде хармонизиран е необходимо той да съществува като Европейски стандарт (EN), приет от европейска организация за стандартизация и който е бил разработен съгласно мандат. Може да бъде основан стандарти с IEC или ISO или да бъде идентичен с тях. Дефиниция за хармонизиран стандарт е дадена в Регламента за европейска стандартизацията 1025/2012. „Хармонизиран стандарт“ означава европейски стандарт, приет въз основа на искане (мандат), направено от Комисията за прилагането на законодателството на Съюза хармонизация.  Мандати, в които описва исканите резултати ЕК отправя към някоя от или всичките три европейски организации по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI). Стандартите често се преглеждат от консултанти, работещи от името на Комисията преди да бъдат приети като „хармонизиран стандарт“. Списък на хармонизираните стандарти (ако има повече от един), свързани с всяка директива или Регламент се публикува в Официален вестник на Европейските общности (OJEU).

 

Стандартите, за разлика от законодателство не са задължителни. Разработването и приемането ми става с консенсус от независими организации. Процеса е отворен за всички чрез националните организации за стандартизация и заинтересовани страни, докато изработването на закони е затворен процес, който включва само публични органи (ЕК, представители на държавите членки и Европейския парламент). Преглед/актуализиране на стандартите се прави на всеки 3-5 години, докато публичните органи вършат преглед/промяна на законодателството когато законодателите решават или както е записано в законодателен текст. Стандартите съдържат подробни изисквания, методи за изпитване и понякога за управление на системи. В законодателството понякога има подробни, понякога само „съществени“ изисквания за защита на обществените интереси. Стандартите не уточняват кой оценява съответствието (т.е. 1-ва, 2-ра или 3-та страна). Това се определя в законодателството (модули за оценка на съответствието). Положително и важно е, че публичните органи участват в стандартизацията на всички етапи на развитие и особено в областите, обхванати от законодателството на Съюза хармонизация за продукти. Съществува и проблем: в България и много страни членки правоприлагащите органи не разполагат с ресурси (време, пари, капацитет)