Начало Дейности Стандартизация Въведение в стандартизацията

Въведение в стандартизацията

Защо стандартите са важни за съответствието с Директивите на ЕС?

Стандартите се използват в подкрепа на законодателството за описване на технически детайли, които са твърде сложни, за да бъдат включени в закона или често трябва да бъдат преразглеждани. С това се дава възможност законите да бъдат постоянни за десетилетия, може би и по-дълго. В Европа безопасността на някои електрически и електронни стоки е регламентирана от Директивата за ниско напрежение (LVD). В нея „изискванията за безопасност“, са формулирани съвсем кратко и се разчита на стандартите за безопасност за пълните подробности. LVD директивата за първи път е публикувана през 1973 г. и макар леко преработена през 2006 г. с въвеждането на СЕ маркировката, остава в сила днес. Изискванията за безопасност, така като са формулирани в директивата, обаче остават непроменени 40 години въпреки значителната промяна в електротехническите технологии през това време. LVD е основоположник на „Новия подход“, който по-късно става „Глобален подход“ и сега „Новата законодателна рамка, New Legislative Framework (NLF)“.

Екологично законодателство, като Директивата за Екодизайн и Директивата RoHS използват стандартите по по-ограничен начин в сравнение с истинската NLF. Директивите не предвиждат „съществените изисквания“ (общ термин, използван с NLF, което в общ смисъл отговаря на  „изискванията за безопасност“). Вместо това специално за екодизайна, подробните изисквания са определени в регламенти, като методите за измерване, използвани за оценка на съответствието, са определени от стандарти.

Рамковата директива за екодизайн е публикувана първоначално като „Директива за енергоемките продукти “ (EUP) и след това преработена в “ Директива за продукти, свързани с енергопотреблението “ (ERP). Тъй като имената предполагат, EUP се отнася само за оборудване, което консумира енергия при употреба (напр. домакински уреди), докато ERP включва продукти, които влияят на използването на енергията (като автомобилни гуми и прозорци). Стандарти под EUP са създадени от CENELEC, като фокусът е върху електрически/електронни продукти, докато тези под ERP са изработени от CEN и CENELEC. И двете „Рамкови директиви за Екодизайн “ (EUP и ERP) са „рамкови“ в смисъл, че те не съдържат подробни технически изисквания. Детайлите са в „Мерките за прилагане“.

 

Какво е стандарт?

Според ръководство ISO/IEC Guide 2 „стандарт“ е „документ, създаден с консенсус и одобрен от утвърден орган, който предназначен за обща и повтаряща се употреба, правила, указания или характеристики за дейности или резултатите от тях, насочени към постигането на оптимален резултат в даден контекст“.

В Европа сме обвързани преди всичко с европейските стандарти, дори и ако някои от тях се основават на или са идентични с международни стандарти. Основни „доставчици“ на Европейски норми (EN) са CEN и CENELEC и това е, което за повечето хора означава „европейски стандарт“.

Съществуват и други видове документи, произведени от CENELEC (TSs, TRs и др.). Те са описани на линка http://www.cenelec.eu/standardsdevelopment/ourproducts/.

CEN и CENELEC самостоятелно не публикуват документи. Вместо CENELEC Европейските норми (ENs) се публикуват от националните органи за стандартизация (NSB), напр. BSI в Обединеното кралство, AFNOR във Франция, DIN в Германия, БИС в България. Всички ENs се публикуват в три версии на официалните езици (английски, френски и немски). Отговорност на всеки Национален орган за стандартизация (NSB) е да реши да се преведе целия стандарт или само на заглавната страница на местния език и след това да публикува останалата част от стандарта в един от трите официални езика.

 

Структура на комитетите за стандартизация

В рамките на IEC, ISO, CENELEC & CEN за всяка конкретна тематична област (напр. експлоатационните характеристики на домакински уреди) има Технически комитет (Technical Committee, TC). Техническият комитет (TC) е органа за вземане на решение за точното заглавие и обхват на съответния стандарт и който е отговорен за подготовката на резултатите (deliverables) за стандартизацията в конкретните области. На практика ТС обикновено не пишат стандартите, а действат като един вид управителния орган. Реалното писане на стандарти обикновено се извършва в работни групи (Working Groups, WGs), създадени от и към  всеки TC. Има и редица други работни групи, включително съвместни работни групи (JWGs), но за простота те няма да бъдат описвани тук. Повече може  да се намери на линка: http://www.cenelec.eu/aboutcenelec/whoweare/technicalbodies/index.html.

Най-важните технически комитети (ТС) в CENELEC, които имат отношение към домакинските уреди са:

CLC/TC61: Безопасност на битови и подобни електрически уреди

Обхват: Да се хармонизират признати международни стандарти, отнасящи се до изискванията за безопасност за електрически уреди за битови и подобни цели и при необходимост да се подготвят хармонизирани стандарти за такива уреди. Здравните и екологични изисквания трябва да бъдат взети под внимание.

CLC/TC59X: Експлоатационни характеристики на битови и подобни електрически уреди.

В първата част на (дългия) обхват е записано: „Да подготви европейски стандарти относно методите за измерване на характеристиките, които са от значение за определяне на ефективността на електрически уреди за битови нужди или на електрически уреди за търговска употреба и които са от интерес за потребителя.“

CLC/TC111X: Околна среда.

В първата част на (дългия) обхват е записано: „За подобряване на енергийната и ресурсна ефективност на електротехническите продукти и системи като важни аспекти с цел намаляване въздействието върху околната среда (напр. климатични промени и изчерпването на ресурсите)“

 

Как се правят стандарти?

Стандарти се разработват в съответствие с принципа на консенсус. Проекти (drafts) обикновено сe подготвят в работните групи. Когато проектът е достатъчно зрял, той се бъде изпраща за коментар и крайните резултати се гласуват от националните органи за стандартизация (NSBs). Процеса на гласуване в рамките на ISO/IEC е малко по-различен от този в CEN/CENELEC.

Националните органи за стандартизация имат възможност да определят експерти, които да участват в работата на международната и европейска стандартизация, но на практика само няколко NSBs участват с експерти в WGs. Някои NSBs имат един или повече огледални на всеки TC национални комитети. В по-малки страни един служител/експерт на NSB може да бъде ангажиран в много ТС. Когато NSB има един или повече националните комитети, които съответстват на международен или европейски TC, той може да бъде доминиран от една група по интереси (напр. производители) или може да включват комбинация от представителства (напр. правителството, производители, търговци на дребно, неправителствени организации и изпитвателни лаборатории).

Когато се гласува окончателния документ на международно ниво (ISO/IEC), всеки NSB гласува по принципа „една страна един глас“, докато в CEN/CENELEC гласуването става пропорционално на база на БВП. Това може да бъде много важно, когато съществува несигурност относно това дали даден стандарт ще бъде приет или не. [За Европа допълнителна информация могат да бъдат намерени в част 2 на вътрешните правила на CEN-CENELEC.]

В рамките на CEN и CENELEC има „партньорски организации“. Тези организации плащат такса за участие и имат възможност да изпратят свои представители, които да участват в писането на стандартите. Строго погледнато партньорските организации имат статут на наблюдатели и доколко приноса на техните представители ще бъде приет зависи от председателя или ръководителя на техническия комитет или работната група. Важно е да се разбере, че тези организации не могат да гласуват дали да се приеме или отхвърли даден документ. CECED е партньорска организация и участва в CENELEC TC59Х, ТС61, TC111X и работни групи. Правилата за това са в CEN-CENELEC Guide 25.

Следствие от горното е, че ако за всеки конкретен стандарт, който отива за гласуване, CECED има ясна представа и определена позиция дали иска документът да бъде приет или отхвърлен, тази позиция трябва да бъдат разпространени до Националните органи за стандартизация (NSBs) така, че да бъде дадена възможност на всеки NSB да я разгледа. Просто да се съгласува позицията в CECED няма да е достатъчно за представителят на CECED в съответния ТС да постигне желания резултат.

Директивата за екодизайна до голяма степен използва европейски стандарти, т.е. тези, разработени от CEN и CENELEC (и ETSI). Не всички CEN и CENELEC стандарти са разработени от нулата в Европа, много са разработени в ISO или IEC и след това приети/адаптиран от CEN/CENELEC. Всъщност около 80 % от CENELEC стандартите са получени от IEC. Този процент е вероятно да бъде по-нисък в случаите, когато трябва да бъдат изпълнени мандати на ЕК.

 

Какво е „Мандат“?

За да се гарантира, че стандартите ще са на време достъпни за подкрепа на специфично законодателство Комисията издава „мандат“, адресиран до три европейски стандарти организации (ESOs) CEN, CENELEC и ETSI. Този „мандат“ е под формата на искане и определя какво стандартизация работа се изисква и кога трябва да бъде доставен резултата. Формално всеки мандат трябва да бъде приета от техническия съвет (BT) на CEN или CENELEC (или съответния орган в ETSI), които след това възлагат работата на един или повече технически комитети (ТС). В съответствие с регламента на ЕС относно стандартите (1025/2012) такива документи в бъдеще ще бъдат наричани „искане за стандартизация“.

Стандарти, изготвени съгласно мандат, следват нормалния процес на одобрение с консенсус. След като бъде одобрен в рамките на CEN/CENELEC стандарта се преглеждат от Комисията (или от консултанти, работещи за тях). Ако бъдат приети, датирано позоваване на стандарта може да бъде публикувано в „Официален вестник на Европейския съюз“ във връзка със специфичното законодателство, което поддържа. Стандартите, публикувани по този начин са посочвани като „хармонизирани стандарти“.

 

Който преценява съответствието със стандартите?

Според правилата, определени от ISO/IEC/CEN/CENELEC, стандартите трябва да бъдат написани така че съответствието да бъде еднакво оценявано както от „първата страна“ (лицето, което предоставя стоката или услуга), „втора страна“ (лицето, закупуващо стока или услуга) или „трета страна“ (независимо от доставчика или купувача на стока или услуга лице).  Това предполага, че изискванията и методите за изпитване в стандартите трябва да бъдат достатъчно подробни, за да могат няколко различни организации да тестват един и същи продукт и да стигнат до един и същи извод по отношение на съответствието. Това има по-нататъшни последствия за определяне на необходимата точност на измервателните инструменти за изпитването и ограниченията за неопределеността на измерването.  Някои закони на ЕС изискват тестването да се извършва от трета страна, ако резултатите са основание за нанасяне на маркировка. Това не се отнася за домакинските уреди.